Тринадесетото племе
Езикът идиш

..........

На пръв поглед преобладаващите германски заемки в идиш изглежда противоречат на основната ни теза за произхода на източното еврейство. Сега ще видим, че вярно е обратното, но аргументът се състои от няколко стъпки. Първата е да проверим кой точно регионален немски диалект навлиза в речника на идиш. Никой преди Миезес изглежда не е обърнал сериозно внимание на този въпрос; негова е голямата заслуга да го направи и да излезе със заключителен отговор. Въз основа на проучване на лексиката, фонетиката и синтаксиса на идиш, съпоставени с основните немски диалекти през Средновековието, той прави извода:

В езика идиш не се срещат лингвистични компоненти, които да произхождат от частите от Германия, граничещи с Франция. Нито една дума от целия списък със специфично франко-мозелски произход, съставен от Й. А. Балас (Beiträge zur Kеnntnis der Trierischen Volkssprache, 1903, 28ff.), не си е проправила път в речника на идиш. Дори и по-централните региони на западна Германия, около Франкфурт, не са допринесли за езика идиш... Що се касае за произхода на идиш, западна Германия може да бъде отписана... Може ли общоприетият възглед, според който германските евреи някога са имигрирали от Франция през Рейн, да е погрешен? Грешките в историята често се коригират от лингвистични проучвания. Конвенционалният възглед за някогашна имиграция на евреи ашкенази от Франция принадлежи към категорията исторически грешки, които очакват корекция.

...След като отхвърля предполагаемия западен произход на германския елемент в идиш, Миезес продължава с доказването, че преобладаващо влияние в идиш имат тъй наречените „източно-средногермански” диалекти, които се говорят в алпийските области на Австрия и в Бавария приблизително до ХV в. С други думи, германският компонент, който навлиза в хибридния еврейски език, произхожда от източните области на Германия в съседство със славянския пояс в Източна Европа.

Следователно, лингвистичните доказателства подкрепят историческите сведения при отхвърляне на погрешното схващане за франко-рейнски произход на източното еврейство. Но това отрицателно доказателство не отговаря на въпроса как един източно-средногермански диалект в съчетание с еврейски и славянски се превръща в общ език на източното еврейство, за чието мнозинство предполагаме, че е от хазарски произход.

В опита да отговорим на този въпрос трябва да вземем предвид няколко фактора. Първо, еволюцията на идиш е дълъг и сложен процес, който вероятно започва през ХV в. или дори по-рано; при това той дълго време остава само говорим език, един вид lingua franca, и се появява в печатна форма чак през ХІХ в. ... По този начин идиш се развива през вековете чрез своего рода безпрепятствено деление, като жадно поглъща от околната социална среда такива думи, фрази и идиоми, които най-добре обслужват предназначението му. Но културно и социално господстващият елемент в средата на средновековна Полша са германците. Сред имигрантското население само те са икономически и интелектуално по-влиятелни от евреите. Видяхме, че от ранните дни на династията на Пястите, и особено при Казимир Велики, е направено всичко, за да се привлекат имигранти, които да колонизират земята и да изградят „съвременни” градове. За Казимир се казва, че е „намерил страна от дърво и е оставил страна от камък”. Но тези нови каменни градове като Кракау (Краков) или Лемберг (Лвов) са построени и управлявани от германски имигранти, живеещи по тай наречения Закон на Магдебург, т. е. като се ползват от висока степен на общинско самоуправление. Като цяло се смята, че най-малко четири милиона германци са имигрирали в Полша, като й дават градска средна класа, която тя преди не е притежавала. ....

Лесно се вижда защо хазарските имигранти, които се вливат в средновековна Полша, трябва да научат немски, ако искат да успеят. Тези, които имат близки отношения с местното население, несъмнено е трябвало да научат също и някакъв опростен полски (или литовски, или украински, или словашки); германският обаче е от първа необходимост при всеки контакт с градовете. Също така я има и синагогата, и изучаването на еврейската Тора. Можем да си представим занаятчията от щетла, вероятно обущар или търговец на дървен материал, който говори на развален немски с клиентите си, развален полски с крепостните в съседния имот; а в къщи смесва най-изразителните елементи от тях с еврейски в един вид вътрешен частен език. Как тази бъркотия се е обобществила и стандартизирала до степента, в която това е станало, е предположение на всеки лингвист; но поне могат да се разграничат още някои фактори, които улесняват процеса.

Сред по-късните имигранти в Полша, както видяхме, има известен брой „истински” евреи от алпийските страни, Бохемия и източна Германия. ... Ще цитирам отново Поляк:

Тези германски евреи, които достигат до кралството на Полша-Литва оказват огромно влияние върху своите събратя от изток. Причината, поради която [хазарските] евреи са привлечени толкова силно от тях е, че те се възхищават от  религиозната им ученост и техните успехи в търговията с предимно немските градове... Езикът, който се говори в хедер, религиозното училище, и в къщата на гевир [знатен, богат човек] оказва влияние върху цялата общност.

Един равински трактат от Полша от ХVІІ в. съдържа благочестивото пожелание: „Дано бъде Божията воля, че цялата страна да се изпълни с мъдрост и всички евреи да говорят немски.”

..........

Приемане на юдаизма
Викингите
Преселението