Тринадесетото племе
Преселението

..........

Хазарският произход на количествено и социално господстващия елемент в еврейското население на Унгария през Средновековието е относително добре документиран. Може би изглежда, че Унгария представлява особен случай предвид предишната маджаро-хазарска връзка; но всъщност притокът на хазари в Унгария е само част от общата масова миграция от евразийските степи на запад, т. е. към Централна и Източна Европа. Хазарите не са единственият народ, изпратил разклонения в Унгария. Голям брой от самите печенеги, които прогонват маджарите от Дон през Карпатите, са принудени да молят за разрешение да се установят на унгарска територия, когато на свой ред са прогонени от куманите; куманите споделят същата съдба, когато един век по-късно бягат от монголите и около 40 000 от тях „заедно с робите си” получават убежище от унгарският крал Бела.

В относително спокойни времена това общо движение на евразийското население в западна посока е бавно и слабо, в други времена се превръща в паническо бягство; а в тази метафорична скала последиците от монголското нашествие трябва да се определят като заметресение, следвано от свличане. Воините на предводителя Темуджин, наречен Чингис хан, Господар на Земята, избиват населението на цели градове като предупреждение за другите да не се съпротивляват; използват пленници като жив щит пред техните настъпващи редици; разрушават напоителната мрежа по делтата на Волга, която обезпечава хазарските земи с ориз и други основни храни; и превръщат плодовитите степи в „диви полета” – дикое поле, както по-късно ги наричат руснаците – неограничено пространство без земеделци или пастири, през което преминават само наемни конници на служба на един или друг конкурентен владетел, или хора, които бягат от такива владетели.”

Черната смърт от 1347 – 1348 г. ускорява прогресивното обезлюдяване на предишната  централна област на Хазария между Кавказ, Дон и Волга, където степната култура е достигнала своето най-високо равнище, и в контраст, връщането към варварството е по-драстично в сравнение с прилежащите райони. Както пише Барон: „Унищожаването или заминаването на трудолюбивите еврейски фермери, занаятчии и търговци остават зад себе си пустош, която в тези райони започва да се запълва едва наскоро.”

Не само Хазария е разрушена, но и страната на волжките българи, заедно с последните  кавказки твърдини на алани и кумани, и южните руски княжества, включително Киев. По време на периода на разпад на Златната орда от ХІV в. нататък анархията става, ако това е възможно, дори по-лоша. „В по-голямата част от европейските степи емиграцията е единствения останал начин за населението, което иска да си защити своя живот и поминък”. Миграцията към по-безопасен нов живот е продължителен и неравномерен процес, който продължава няколко века. Изходът на хазарите е част от общата картина.

..........

По повод предполагаемите цифри нямаме надеждна информация, която да ни води. Спомняме си, че арабските източници говорят за хазарски армии, наброяващи триста хиляди души, ангажирани в мюсюлманско-хазарските войни (Глава І, 7); дори да допуснем крайно преувеличение, това сочи към общо хазарско население от най-малко половин милион души. Ибн Фадлан дава броя на юртите на волжките българи като 50 000, което би означавало население от 300 000 – 400 000, т.е. приблизително същия порядък като хазарите. От друга страна, броят на евреите в полско-литовското кралство от ХVІІ в. се оценява от съвременните историци също на 500 000 (5 процента от общото население). Тези цифри съответстват не толкова лошо на известните ни факти за продължителна хазарска миграция през Украйна към Полша и Литва, която започва с разрушаването на Саркел и възхода на династията на Пястите към края на първото хилядолетие, усилва се по време на монголските завоевания и повече или по-малко е приключила през ХV – ХVІ в., когато степта е обезлюдена и хазарите очевидно са изтрити от лицето на земята. Като цяло това прехвърляне на населението е разтеглено в рамките на пет или шест века слаби потоци или приливи. Ако вземем предвид значителния приток в Хазария на еврейски бежанци от Византия и мюсюлманския свят, както и малко увеличение на населението сред самите хазари, изглежда правдоподобно, че теоретичният брой на хазарското население при неговия пик през VІІІ в. би трябвало да е съпоставим с броя на евреите в Полша през ХVІІ в., най-малкото като порядък и с точност до сто-двеста хиляди, като знак за неосведомеността ни.

В тези цифри има скрита ирония. Според статията „Статистика” в Еврейската Енциклопедия общото еврейско население в света достига около един милион през ХVІ в. Това според Поляк, Кучера и други означава, че през Средновековието мнозинството от тези, които изповядват юдейската вяра, са хазари. Голяма част от това мнозинство отива в Полша, Литва, Унгария и на Балканите, където основават източната еврейска общност, която на свой ред се превръща в господстващото мнозинство от световното еврейство. Дори ако първоначалното ядро на тази общност е размито и увеличено с имигранти от други региони, неговият преобладаващо хазаро-тюркски произход се оказва подкрепен от силни доказателства и най-малкото трябва да се разглежда като теория, заслужаваща сериозно обсъждане.

Допълнителните причини за отдаване на водещата роля за нарастването и развитието на еврейската общност в Полша и останалата част на Източна Европа главно на хазарския елемент, а не на имигранти от Запада, ще бъдат разгледани в следващите глави. Но в този момент вероятно е подходящо да се цитира полския историк Адам Ветулани:

Полските учени са съгласни, че тези най-стари селища са създадени от евреи емигранти от хазарската държава и Русия, докато евреите от Южна и Западна Европа започват да пристигат и да се установяват по-късно... и че определена част от еврейското население (в по-ранно време, основната част) произхожда от изток, от хазарската държава, и по-късно от Киевска Русия.

..........
Приемане на юдаизма
Викингите
Езикът идиш