Тринадесетото племе
Викингите

..........

Приблизително по времето, когато в очакване на нападение от източните викинги с общото усилие на ромеи и хазари е построен Саркел, техният западен клон вече е навлязъл в главните водни пътища на Европа и е завзел половин Ирландия. През следващите няколко десетилетия те колонизират Исландия, завладяват Нормандия, многократно ограбват Париж, нападат Германия, делтата на Рона и Генуезкия залив, заобикалят Иберийския полуостров и атакуват Константинопол през Средиземно море и Дарданелите, едновременно с руско нападение по течението на Днепър и през Черно море. Както пише Тойнби: „През девети век, когато росите посягат на хазарите и източните ромеи, скандинавците нападат, завладяват и колонизират по протежение на една огромна дъга, която на югозапад стига... до Северна Америка и на югоизток... до Каспийско море.”

Нищо чудно, че в литаниите на Запада е включена специална молитва: A furore Normannorum libera nos Domine [От норманската ярост избави ни, Господи]. Нищо чудно, че Константинопол се нуждае от своите хазарски съюзници като защитна преграда срещу драконите, изрязани на носовете на викингските кораби, както два века по-рано се е нуждаел от тях срещу зелените знамена на Пророка. И както в предишния случай, хазарите отново трябва да понесат главния удар на атаката и в крайна сметка да видят столицата си в развалини. ... Сега разбираме по-добре смисъла на тайнствения пасаж в писмото на Йосиф до Хасдай, написан един век по-късно: „С помощта на Всемогъщия аз пазя устието на реката и не позволявам на русите, които идват с техните кораби, да нахлуят в земята на арабите… Водя тежки войни [с русите].” ...

Този клон на викингите, който византийците наричат „рос”, арабските хронисти наричат „варяги”. Най-вероятният произход на „рос”, според Тойнби, е „от шведската дума „rodher”, което означава гребци. „Варяги” се използва за назоваване на нормани или скандинавци от арабите и също в Началната руска летопис; Балтийско море те всъщност наричат „Варяжско море”. Въпреки че този клон на викингите произхожда от източна Швеция, за разлика от нахлуващите в Западна Европа норвежци и датчани, тяхното настъпление следва същия модел. ... След като прекосяват Балтийско море и Финландския залив, те се отправят нагоре по р. Волхов до езерото Илмен, където намират удобен остров – Холмгард от Исландските саги. На него построяват селище, което по-късно се превръща в град Новгород. Оттам те извършват набезите си по големите водни пътища на юг: по Волга към Каспийско море и по Днепър към Черно море.

Първият от тези два пътя води към страните на войнствените българи и хазари, а вторият през териториите на различни славянски племена, които населяват северозападните покрайнини на хазарската империя и плащат данък на кагана: поляни в района на Киев, вятичи южно от Москва, радимичи източно от Днепър, северяни на р. Десна и т.н. Тези славяни изглежда са овладели напреднали методи за земеделие и очевидно имат по-боязлива настройка от своите „тюркски”  съседи на Волга, защото както се изразява Бъри, стават „естествена плячка” на скандинавските нашественици. Накрая те започват да предпочитат Днепър, независимо от опасните му прагове, пред Волга и Дон. Именно Днепър се превръща във „Великия воден път” – „Austrvegr” от Скандинавските саги – от Балтийско до Черно море, съответно и до Константинопол. Те дори дават скандинавски имена на седемте основни прага, като дублират славянските им имена; Константин Порфирогенет добросъвестно изброява и двете версии (напр. Baru-fors на скандинавски, Волны на славянски, означаващи „вълнист водопад”).

Изглежда тези варяги-рус са уникална порода дори и сред братята си викинги, съчетаваща белезите на пирати, грабители и евтини търговци, които търгуват по свои собствени правила, наложени с меча и бойната секира. Разменят кожи, мечове и кехлибар срещу злато, но основната им стока са робите. Един тогавашен арабски хронист пише:

На този остров [Новгород] има мъже на брой 100 000 и тези мъже непрекъснато нападат славяните с лодки, и хващат славяните и ги пленяват, и отиват при хазарите и българите, и там ги продават. [Спомняме си пазара на роби в Итил, споменат от Масуди]. Те нямат нито плодородни земи, нито сеят и [преживяват като] ограбват славяните. Когато им се роди дете, слагат изваден меч пред него и баща му казва: „Нямам нито злато, нито сребро, нито богатство, което да ти завещая, това е твоето наследство, с него си осигурявай охолство.”

..........

Приемане на юдаизма
Преселението
Езикът идиш