Тринадесетото племе
Приемане на юдаизма

..........

„Религията на евреите”, пише Бъри,  „е имала дълбоко влияние върху вярата на исляма и е била основа на християнството; тя е печелила отделни прозелити, но приемането от хазарите на религията на Йехова в чист вид е уникално в историята.”

Какво обуславя това уникално събитие? Не е лесно да се влезе под кожата на хазарския княз, защитен с желязна ризница. Но ако разсъждаваме от гледна точка на политиката от позиция на силата, която общо взето следва едни и същи правила през хилядолетията, изпъква една доста правдоподобна аналогия.

В началото на VІІІ в. светът е разделен между две суперсили, представляващи християнството и исляма. Идеологическите им доктрини са неразривно свързани с политика от позиция на силата, провеждана с класическите методи на пропаганда, подмолни действия и военни завоевания. Хазарската империя представлява трета сила, която се доказва като равностойна на всяка от другите и като противник, и като съюзник. Но тя може да поддържа независимостта си единствено като не приема нито християнството, нито исляма, защото избирането на едно от тях автоматично би я подчинило или на ромейския император, или на халифа на Багдад.

Не са липсвали усилия и от двата двора да обърнат хазарите в християнство или ислям, но единственият резултат е размяна на дипломатически любезности, династични бракове и променливи военни съюзи, основани на взаимни интереси. Разчитайки на военната си мощ, хазарското царство със своя хинтерланд от васални племена е решено да запази положението си на трета сила, водач на необвързаните степни народи.

Същевременно близките контакти с Византия и халифата са научили хазарите, че примитивното им шаманство е не само варварско и остаряло в сравнение с големите монотеистични религии, но също и не придава на управниците им духовната и юридическа власт, на която се радват владетелите на двете теократични световни сили, халифът и императорът. При това приемането на която и да е от двете религии би означавало подчинение и край на независимостта, и би провалило собствената си цел. Какво по-логично от приемането на трета вяра, която не е ангажирана с нито една от двете, но е почитаният предшественик на всяка от тях?

Очевидната логика на решението естествено се дължи на измамната яснота при последваща оценка. В действителност приемането на юдаизма е изисквало гениално решение. При това арабските и еврейските източници за историята на обръщането, макар да се разминават в подробностите, посочват споменатата по-горе логика. Да цитираме Бъри още веднъж:

Безспорно при приемане на юдаизма владетелят се ръководи от политически мотиви. Приемането на мохамеданството би го направило духовно зависим от халифите, които са се опитвали да наложат своята вяра на хазарите, а християнството крие опасността да го превърне в религиозен васал на ромейската империя. Юдаизмът е уважавана религия със свещени книги, уважавани и от християни, и от мохамедани; той го извисява над непросветените варвари и го предпазва от намесата на халифа или императора.

..........

Викингите
Преселението
Езикът идиш